„МЕСТОИМЕНИЯ”
Лев Владимирович Лосев (1937-2009 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МЕСТОИМЕНИЯ
Предателство, което е в кръвта.
Предаваш своите очи и пръсти,
предателство на пияндета мръсни,
от него Боже опази света.
Сега сме болни. Зле ни е. Лежим.
Душата ми край мен лежи отделно.
Под нас е неприветлива постеля
с дюшек вмирисан, в болничен режим.
С какво ме дразни двойникът нездрав,
с това, че немарливец е безпътен:
на мутрата с петна от страх и супа,
с петна от дявол знае що в чаршаф.
Все още в нас тече живот злочест,
щом тук с измръзнали нозе лежиме,
и на предишния живот лъжите
ни предявяват дълга сметка днес.
Но странно тук свободно си лежа,
в стъклото клонка, сняг и птица плуват,
и виждам как умира таз лъжа,
как я боли и как се тя страхува.
Ударения
МЕСТОИМЕНИЯ
Преда́телство, кое́то е в кръвта́.
Преда́ваш сво́ите очи́ и пръ́сти,
преда́телство на пиянде́та мръ́сни,
от не́го Бо́же опази́ света́.
Сега́ сме бо́лни. Зле́ ни е. Лежи́м.
Душа́та ми край ме́н лежи́ отде́лно.
Под на́с е неприве́тлива посте́ля
с дюше́к вмири́сан, в бо́лничен режи́м.
С какво́ ме дра́зни дво́йникът нездра́в,
с това́, че немарли́вец е безпъ́тен:
на му́трата с петна́ от стра́х и су́па,
с петна́ от дя́вол зна́е што́ в чарша́ф.
Все о́ште в на́с тече́ живо́т злоче́ст,
штом ту́к с измръ́знали нозе́ лежи́ме,
и на преди́шния живо́т лъжи́те
ни предявя́ват дъ́лга сме́тка дне́с.
Но стра́нно ту́к свобо́дно си лежа́,
в стъкло́то кло́нка, сня́г и пти́ца плу́ват,
и ви́ждам ка́к уми́ра та́з лъжа́,
как я боли́ и как се тя страху́ва.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Лев Лосев
МЕСТОИМЕНИЯ
Предательство, которое в крови.
Предать себя, предать свой глаз и палец,
предательство распутников и пьяниц,
но от иного, Боже, сохрани.
Вот мы лежим. Нам плохо. Мы больной.
Душа живет под форточкой отдельно.
Под нами не обычная постель, но
тюфяк-тухляк, больничный перегной.
Чем я, больной, так неприятен мне,
так это тем, что он такой неряха:
на морде пятна супа, пятна страха
и пятна черт чего на простыне.
Еще толчками что-то в нас течет,
когда лежим с озябшими ногами,
и все, что мы за жизнь свою налгали,
теперь нам предъявляет длинный счет.
Но странно и свободно ты живешь
под форточкой, где ветка, снег и птица,
следя, как умирает эта ложь,
как больно ей и как она боится.
---------------
Руският поет, литературовед и есеист Лев Лосев (Лев Владимирович Лифшиц/ Лосев е роден на 15 юни 1937 г. в Ленинград. Завършва журналистика във филологическия факултет на Ленинградския държавен университет. От 1962 до 1975 г. работи като редактор в сп. „Костёр”, пише стихове за деца и пиеси за куклен театър. През 1976 г. емигрира в САЩ. Работи като коректор в изд. „Ардис”, няколко години е литературен сътрудник на Радио „Гласът на Америка”. Защитава аспирантура в Мичиганския университет и от 1979 г. преподава руска литература в Дартмунтския колеж в Ню Хемпшир. Публикува поезия и публицистика в емигрантския печат, а от 1989 г. и в руски издания като „Знамя”, „Октябрь”, „Дружба народов”, „Звезда”, „Новый мир”, „Юность”, „Петрополь” и др. Автор е на стихосбирките „Чудесный десант” (1985 г.), „Тайный советник” (1987 г.), „Новые сведения о Карле и Кларе” (1996 г.), „Послесловие” (1998 г.), „Стихотворения из четырёх книг” (1999 г.), „Sisyphus redux” (2000 г.), „Собранное” (2000 г.), „Как я сказал” (2005 г.), „Говорящий попугай” (2009 г.), на книги с есеистика и литературна критика като „Закрытый распределитель” (1984 г.), „Эзопов язык в современной русской литературе” (1984 г.), „Иосиф Бродский. Опыт литературной биографии” (2006 г.), „Солженицын и Бродский как соседи” (2010 г.) и др. Умира на 6 май 2009 г. в гр. Хановър, щат Ню Хемпшир, САЩ.